Беше вечер,а навън мрака беше обил нощта.От никъде не се чуваше шум и сякаш гробната тишина беше сграбчила всичко наоколо.Само една самотна фигура вървеше бавно,но уверено в мрака,насочваше се към забранената гора.В главата на Виктория се блъскаха какви ли не мисли,като звяр в клетка,а на лицето и се беше изписала тревога,което беше доста странно.Тя стигна до едно страо дърво и се разположи до него сякаш чакаше някой.От някъде се чу вой,но тя дори не потръпна изражението и се смени със студена маска,а очите и бяха сиви а в тях блестеше решителност.Чу се шум тя се обърна и го видя.Черна качулата фигура се приближаваше към нея.Виктория стана бързо и се приближи и прегърна непознатия но доста предпазливо,сякаш той бепе ранен.Той отметна качулката си и лицето му се разкри.Беше красив млад мъж,добре сложен с решителен и проницателен поглед.Но сега красивото му лице беше разкривено от гримаса..Вики прошена той и притисна слидеринката силно до себе си въпреки болката.Тя се отдръпна веднага и го погледна сериозно и каза:Не е време за това сега покажи ми раната.Той разгърна плаща си и отсрани зееше дълбока рана,която обикновен човек не би понесъл.Зениците на Анна се разшириха,но не от ужас а от учудване,как е успял да стигне до тук с подобна травма.Тя извади някакво малко шишенце и му го подаде.Пий -каза заповеднически тя след това седнаха един до др а тя докосна раната и започна да шепти нещо неразбираемо...малко по малко раната се свиваше докато остана само грозен пресен белег.Почти е излекувана,но трябва да внимаваш казах ти да се пазиш от върколаци ,много добре знаеш,че те мразят такива като нас... и тя извърна глава.Той улови брадичката и и извърна лицето и към него Знаеш.че това няма да приключи,докато един от нас не умре или аз или той... Виктория поклати глава ти си луд...трябва да престанеш не знам дали другия път ще успея да ти помогна... и тя наведе глава Тпй се усмихна хлапашки и я прегърна отново Някой наблщдаваше тази сцена и разбра,че непознатият е вампир,а какво правеше слидеринката с един вампир и защо говореше по този начин...Виктория усети нечие присъствие и извърна поглед тогава видя сянката ледена вълна сякаш премина през нея Скрий се прошепна тя и го улови за ръка някой ни видя.Тя стисна за последен път ръката на любимия преди той да изчезне в мрака и се затича след сянката.Успя да я застигне,но не виждаше кой е защото беше облеченв наметало и качулка...Левикорпус!-изсъска Виктория и фигурата падна безжизнена на земята като отметна качулката тя видя че това беше...
Нед 21 Яну - 13:16:24
