Беше хладно навън.Нямаше вятър но нямаше и слънце.Гуендалин реши да остави своята сова Айрин в соварника на училището.Тя се запъти към кулата, но докато се изкачваше по далгите вити стълби тя безмалко да падне.Когато се обърна назад, за да види в какво се е спънала Гуен забеляза че 7-то стъпало точно в този момент се появяваше от нищото.Гуендалин можежш да се закълне, че когато стъпа на него то си беше там.Тя се обърна и продължи да се изкачва.Изведнъж тя отново безмалко да падне.И този път като се обърна е дно от стъпалата се появяваше.Странно но това стъпало беше 14-то.Гуен взе клетката на совата си и започна отново да се изкачва.Когато стигна до 21-то стъпало Гуен го докосна леко с крака си и то изведнаж изчезна.Гуен се засмя и продължи весела нагоре.Озова се в едно не много просторно помещение.От тавана му бяха спуснати най- различни пръчки.На 5 от тях бяха кацнали улулици а на 3 сови.Гуенадлин остави кафеза на Айрин върху един голям камък и погледна през прозореца.Совата й почна да бута клетката с чофчицата си и Гун се обълна.Тя и отвори и я пусна да лети на свобода.Айрин кацна на една снежнобяла пръчка и се почеса под крилцето.Гуен излезе от помещението започна да слиза по стъпалата като презкачаше през 7.Когато стигна долу тя погледна към соварника и видя че совата и отлита нанякъде.
- Е приятна почивка, душичке - тихичко каза Гуен и пое към замъка.
(продължава в голямата зала)