Тихо и съвсем незабелязано, Елиа влезе в спалнята си и се отпусна на мекото си легло. Чак когато две котки и изсъскаха злобно, останалите момичета в стаята я забелязаха. Ел ги огледа със зловещ поглед, но не каза нищо. После потъна в леглото си и заспа дълбоко. Сънуваше нещо, но не можеше да разбере какво. Усещаше нещо, но не разбираше какво.
Цяла вечност по-късно, или няколко минути, тя не можеше да прецени колко, отвори очи и се събуди,а по лицето й имаше студени капки пот.
-Лош сън,а? - попита я познат глас и Елиа извърна глава, за да види кой я заговаря.