Училище за магия и вълшебство Хогуортс!

Магията е във всеки от нас,само трябва да позволиш на другите да я видят...
 
ИндексЗбИжЗИЙКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Фенфикче

Go down 
АвторСъобщение
Катерина Узумаки

avatar

Брой мнения : 4
Age : 22
Localisation : Стола пред компютъра.
Registration date : 02.12.2009

ПисанеЗаглавие: Фенфикче   Вто 8 Дек - 0:19:47

Изперкала вълшебничка
clown Увид:
Ден е, е ако може сумрака да се нарече ден. Колко е уютно и топло в леглото, защо забога трябва да ставам! Пфф, отворих очи доколкото можах и огледах стаята, потънала в мрак. Въздъхнах при мисълта, че трябва да ходя на училище отново, кога ще се свърши най- накрая. Станах и облякох набързо сивите си дънки и черната си блузка с качулка, приготвих си чантата и се запътих към изхода на стаята ми.
* ТУФ*
- Стига де- развиках се аз, потърквайки седалищните си части. Бях се спънака в някаква дреха. Е, нормалното, стаята ми не е чистена откакто се нанесохме, но тихо това е тайна. Както съм саката и като прибавим бъркотията е добре, че не си счупих нещо. Тежка въздишка излезе от устните ми, изправих се с големи усилия и отново се запътих към вратата, този път благополучно. Слезох по дървените стълби на къщата, минах като фурия през хола и се озовах в бяло помещение, наречено кухня.
- Йо, мамо, тате, брат, какво има за закуска- поздравих с обичаибия си глас родителите и брат ми и както винаги попитах за ХРАНА. Те се усмихнаха и посочиха купата с Нескуик, зовяща ме. ЩОКОЛАД! Така, понякога откачам на пълни обороти при вида на шоколад, не ми обръщаите внимание. Заех се с мисията да унищожа закуската си, а после хванах брат ми, който беше заспал на масата, пожелах чао на родителите си и излязох навън. Хладен ветрец полъхваше лицето ми и караше студени тръпки да премнават през цяото ми тяло. Потреперих и се забътих влачейки сънения ми брат след себе си и стигнах до колата. Реших, че трябва да карам аз, защото нищо чудно Джей да заспи на волана и потеглих към пъкала на ада, демек училището. Паркирах без да се блъсна в някой, което е истинско постижение за мен, изритах Джей от колата и потеглих към сградата, която мразех. Мряза това училище, мразя го от дъното на душата си. Тук нямам приятели, понеже се страхуват от мен. А, забравих да ви спомена нали? Е, какво очаквате в ПОНЕДЕЛНИК сутрин. Така, името ми е Катерина Узумаки, каква забога е тази фамилия никой незнае, най- малко аз. Така, край мен често се случват необичайни неща, веднъж например няколко момчета от класа ми ме приклещиха и започнаха да ме обарват, но някак си ръцете им се вдървиха в буквалния смисъл. На следващия ден им нямаше нищо, но никой незнае какво се беше случило. Ако тръгна да ви разказвам, няма да ми стигне живота поради наличието на прекалено много случки. Така, още малко инфо за мен. Мразя момичетата от класа си, прекалено са превзети и наконтени за моя вкус. Веднъж една муха влетя през прозореца и настана сякаш 3-та световна война, всяка пискаше, че мухата ще я ухапе. Аз просто се чудех как да не се изсмея, за хищна муха чували ли сте? Е и аз небях до този момент. Както и да е, нямам намерение да ви разказвам всичко, защото е прекалено скучно и еднообразно. По цял ден седя залепена за чина, четяща нещо или пишеща някакви думи, който никой друг незнае, кодирана работа. Нещо обаче ми подскаваше, че това няма да бъде обикновен ден, но незнаех защо. Училището свърши и аз оттегчена се качих в колата, чакайки Джей. Той разбира се закъсня и двамата потеглихме към нас. Още щом прекрачихме прага, откъм хола се чуха няколко гласове, един от който звучеше гърлено и пресипнало. Влязохме в хола и пред очите ми се разкри изумителна гледка - човек, не по- скоро великан с човешки наклонности седеше на канапето ни, което бе леко огънато от тежеста му. Той очевидно говореше за нещо с радителите ми, но още щом влязох погледа му се насочи към мен.
- Ъ, добър ден- поздравих ошашавена аз, а великана ме дари с огромна усмивка, която очерта симпатични бръчици около бръмбарочерните му очи.
- Хо хо , ще бъде- каза засмяно той и погледна усмихнатите ми родители.
- Някой ще ми обясни ли какво правиш тук Хагрид- запита облещен Джей.
Лол лол лол лол Хагрид ли? Това ли било името на великана на канапето? Чакай малко, как така Джей го познава забога? Охх много въпроси изникнаха в главата ми, а това не е на добре.
- Някой би ли ми пояснил ако обичате- попитах саркастично аз.
Хагрид се прокашля, обърна се към мен със сериозно изражение и каза:
- Катерина, ти си въшебник.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Катерина Узумаки

avatar

Брой мнения : 4
Age : 22
Localisation : Стола пред компютъра.
Registration date : 02.12.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Фенфикче   Вто 8 Дек - 0:23:57

Плс кажете дали да пускам още. Embarassed bounce confused bum mmm
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Фенфикче
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Училище за магия и вълшебство Хогуортс! :: Свободна зона :: Дискусии-
Идете на: